Сутрин... осем часа. Нормалните хора работят...

Сутрин... осем часа. Нормалните хора работят вече. Влизам в КАТ. - Накъде? - Миии... Актче имам за получаване... - Отвън! - ??? - Отвън изчакайте! - ??? - Осем и половина... В осем и половина вече има тридесет човека на опашка пред всяко гише. Напомня ми някак на времето с празните рафтове и дългите опашки от осемдесетте години. Май родното МВР си е останало някъде там - в онова време. Във времето когато нямаше "моля" а се заповядваше... Осем и тридесет и пет. Измъчена служителка изпълзява и видимо гузна: - Имаме проблем със системата... ще чакаме колежката да дойде (още не е дошла?), щото тя знае паролата... Чакаме... а нашия работен ден си тече вече четиридесет минути... същия работен ден в който на тия тук трябва да им изкараме заплатите. Нали ги взимат от данъците от нашата заработка...
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията
на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни
викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам.
Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
- Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска
продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!