Прибираме се с жената от...

- Прибираме се с жената от купон по късна доба. Тя кара. Аз съм пил. Спират ни полицаите, ясно за какво. Но като ме видяха на другата седалка с блеснал поглед, гушнал саксия с доста обемисто цвеке, подарено ни от стопанката на купона, само махнаха с палката "Минавай, минавай!"
- Зима, прибираме се от купон. Аз съм на антибиотици, не пия. Спират ни ченгетата, отварям прозореца, отвътре излитат инкриминиращи миризми и го блъсват ченгето в носа. Той, таман да се развихри, и жена ми, въобще без да отчита ситуацията, започва колоратурно да пее стара градска песен. Фалшиво, естествено.
Ченгето ме погледна разбиращо, кимна и ми махна:
- "Аре, бегай, бегай!"
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.

Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".

"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:

- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!

Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:

- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.

Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.

Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.

След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:

- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.

- Е, па що ще е т'ва?

- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...