- Пешко, не можеш да си представиш колко е трудно, да загубиш жена си.
- Какво говориш, направо е невъзможно!
Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: - Може ли до Халите? Колко ще ми излезе? Аз и казвам: - Сигурно около 2 лева. - Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя, предупреждава ме жената. - Питам я: - Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите? А тя ми отговаря небрежно: - Тогава… ще се наложи да ви посвиря. - На какво ще ми свирите? - я питам. - Ами…на кавала! - казва тя и свежда глава. Гледам я - интелигентна жена ми изглежда, не и отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на Халите, а сметката е 2.80. Викам и: - И сега какво правим? - Ще ви посвиря - казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми Благодаря ви и приятен ден и си изчезна…
Стар, опитен рибар знаел едно място на реката, където се хваща най-много риба - тайно, прикътано, почти никой не ходел там, толкова тайно било. Един ден отива на риболов и заварва един младеж - метне и хване, метне и хване, а дядото стои с часове и нищо. Най-накрая попитал:
- А, бе, младеж, ти на каква стръв си, че колкото пъти хвърлиш въдицата, все ти се лови?
- А, ами на хапчета против сифилис.
Хукнал дядото към най-близката аптека и казва на аптекарката:
- Една опаковка хапчета против сифилис, моля!
- А бе дядо, за к`во са ти тези хапчета?- казала аптекарката, къде пък ще хванеш ти?
- Аааа, знам аз едно място, дето няма начин да не хвана...