Жена върви по улиците на София...

Жена върви по улиците на София, обаче се спъва на трамвайната релса, пада и трамвая не успява да спре, и й прерязва ръцете.
Тя припада, след това се изправя на крака, бяга след трамвая, който й причинил това, обаче пак се спъва и друг трамвай и прерязва краката.
Тя изпада в безсъзнание, съвзема се и тръгва след другия трамвай.
Със захапка се качва по стълбите и все пак успява да влезе вътре, от зъбите й тече кръв, щото няма с какво да се хване.
И един човек й казва "Госпожо, да ви помогна ли да се качите?"
А тя му отвръща "Не се мазни бе, билети и карти за проверка!"
Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...