Прием, в салона у Ростови е...

Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Стоял си един овчар край пътя, пасял овците и гледал замислено асвалта. По едно време видял в далечината да се задава някой пешком. Скоро вече като можел да поогледа идващия по-отблизо, се оказало, че това е знойна блондинка, изпотена и загоряла от слънцето и с прилепнали дрешки. На овчаря веднага му станала гегата, но след като не бил удостоен дори с един поглед само тъпо зяпнал подире й. След малко се чул рев на двигател, от далечината се задавало едно BMW.
Красивата блондинка веднага застанала в стойка "виж ми баджака". Естествено BMW-то спряло и страничният прозорец се отворил, блондинката подала глава вътре да помоли за превоз, но в същият момент прозореца се затворил и я заклещил. След което шофьора на колата най-невъзмутимо излязъл, събул си панталоните и опънал удобно застаналата блондинка. След което влязал в колата, освободил главата на блондинката и отпрашил с мръсна газ.
Гледайки тъпо и премигвайки на парцали овчарят още осмислял какво е видял току що... И след малко възкликнал.
- Е па за кола може и да не съберем пари, ама за врата с ел. стъкло че съберем.