Краят на работния ден в голяма...

Краят на работния ден в голяма търговска банка.Чистачка плахо чука на вратата на директора:
- Господин директор, искам да Ви помоля, ако е възможно да ми оставите ключа от трезора.
- Лельо Пенке, ти нещо не си добре! Как така ще ти оставя ключа от трезора?!
- Ами, добре. Щом не може - не може. Обаче да знаете, че вече ми писна да отключвам с кламер, за да измия
пода вътре...
Млад поет през комунизма написал стихотворение и го занесъл за одобрение. Чете служителят: "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта..." и коментира:
- Така,много добре, за един млад поет като вас. Засегнали сте любовната тематика, но не сте засегнали трудова тематика.
И върнал поета. Идва поета след известно време пак.
"Аз почуках, тя отвари и така започна любовта. Под прозореца двама работници копаеха канал."
Служителят отново с неголямо одобрение прочел стихотворението и казал:
- Добре, момче, засегнал си любовна тематика, трудова тематика, но я няма партийната тематика.
И върнал поета отново. Връща се поета след време с преработеното стихотворение и чете:
- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал."
- Добре! - казал служителят - Засегнал си любовна тематика, трудова тематика, партийна тематика, но го няма най-важното: Вярата в утрешния ден.
И отново го върнал. След време поета идва отново и представя стихотворението си:
- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време Киро хвърли лопатата и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"