Две блондинки си говорят. Едната казва...

Две блондинки си говорят. Едната казва:
- Стопли вода и я сложи в хладилника.
- Защо?
- Все някога ще ни потрябва топла вода.
Дъщеря: Здравей мамо, може ли да оставя децата при теб за вечерта?
Майка: Ще излизаш!?
Д: Да.
М: С кого?
Д: с Приятел.
М: Не знам защо напусна съпруга си. Той е толкова добър човек.
Д: Не го напуснах аз, ТОЙ ме напусна!
М: Ти го остави да те напусне и сега излизаш с всякакви никаквици.
Д: Не са никаквици! Може ли все пак да доведа децата?
М: Аз никога не съм те оставяла, за да изляза с някакъв мъж освен с баща ти.
Д: Има много неща които ти си правила, а аз не съм.
М: На къде биеш?
Д: Няма значение. Искам да знам все пак мога ли да доведа децата?!
М: Ти ще останеш за през нощта с този мъж нали? Какво ще каже съпругът ти ако знаеше?
Д: БИВШИЯТ съпруг! Не мисля това ще му направи впечатление. От деня, в който той ме напусна едва ли е е останал и една нощ сам.
М: Значи все пак ще останеш да спиш с този негодник?
Д: Не е негодник.
М: Мъж, който излиза с разведена жена с деца е негодник и паразит.
Д: Няма да споря с теб. Да водя ли децата при теб или не?
М: Бедните деца, с такава майка...
Д: С каква?!!!
М: Ами нестабилна. Нищо чудно, че мъжът ти, този нещастник, те напусна.
Д: ДОСТАТЪЧНО!
М: Не ми викай. Сигурно и на него си викала!
Д: И сега ли започна да се тревожиш за този нещастник?
М: Ааа, сега чак разбра, че е нещастник. Аз го разбрах от първия път.
Д: Довиждане Майко!
М: Чакай, не затваряй! Кога ще доведеш децата?
Д: Няма да ги доведа. Няма да излизам!
М: Е ако никога не излизаш, как очакваш да срещнеш някого?
Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита: - Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили… А сега, без мене сватба вдигаш? Чапаев обяснява: - Слушай, Петка, всичко това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш! - Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре. На другата сутрин Петка се събужда с канско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже: - Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя… Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря и метла в задника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар - птица да ти пее цял живот!", това няма да ти го простя!