Здравей, Ванка! - Хм..аз съм Даниела!...

- Здравей, Ванка!
- Хм..аз съм Даниела!
- Така ли?! А в телефона на мъжа ми, ти си Ванката!
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Мъж на средна възраст влиза в бар, придружен от щраус, а на гърба на птицата - едно мокро коте. Преди втрещеният барман да реагира, човекът викнал по едно питие за всички и рязко вдигнал градуса на местното удовлетворение. Пили, какво пили, накрая барманът му връчил сметката, мъжът бръкнал в джоба си, извадил шепа банкноти и те се оказали точно! На следващата вечер пак - същият странен антураж и същите точни пари. И на следващата пак! Накрая барманът не издържал и питал: - Виж, харесва ми, дето вдигаш настроението и оборота на компанията всяка вечер, ама кажи - какви са тия животни и как така никога не броиш парите, само бъркаш в джоба и вадиш точно, колкото е сметката? - А, мани... - казал мъжа. - Хванах Златната рибка и тя вика, казвай три желания. И аз казах - "Искам до мен винаги да крачи едно дългокрако пиле, котето му да е винаги мокро и всичко да ми е точно... Е, изпълни ми желанията, нейната мамица!"