Навечерието на осми март, бижутериен магазин...

Навечерието на осми март, бижутериен магазин.
- Този пръстен с брилянта, взимам го. В кутийка го сложете. А сега в още една кутийка.
- Сигурен ли сте? Във втора кутийка?
- Да! А сега и в тази. И в тази също! А и е тази голяма синята... и ако има още по-голяма...
След малко:
- И в още някаква по-голяма! А сега хубаво с тиксо омотайте около кутията.
- Това е подарък за приятелката ви? Няма ли да се обиди?
- Нищо, нищо! Тя как две години не ми пускаше.
Налага ти се да работиш в извънработно време. Като прос*итутка.
Обикновено работиш до късно. Като прос*итутка.
Като правило, нощем продуктивността ти се увеличава. Като на прос*итутка.
Плащат ти, за да задоволиш клиента. Като на прос*итутка.
Клиента плаща много, но почти всичкото го прибира шефа. Като при прос*итутка.
Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш. Като прос*итутка.
Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си. Като прос*итутка.
Плащат ти за удовлетворяване фантазиите на клиентите. Като на прос*итутка.
Трудно е да се обзаведеш със семейство и да го издържаш. Като прос*итутка.
Когато те питат с какво се занимаваш - не можеш да обясниш. Като прос*итутка.
Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуниккираш със себеподобни. Като прос*итутка.
Клиента ти плаща хотелите и проработените часове. Като на прос*итутка.
Шефа ти има страхотен автомобил. Като на прос*итутка.
Когато удовлетвориш клиента те ценят. Като прос*итутка.
Но в края на краищата се чувстваш сякаш си се измъкнал от ада. Като прос*итутка.
Проверяват те за професионална пригодност със странни методи. Като прос*итутка.
Клиента винаги се стреми да плати по-малко, но очаква от теб чудеса. Като при прос*итутка.
Всяка сутрин се събуждаш и си казваш "Няма да се занимавам с това цял живот". Като прос*итутка.
Незнаейки нищо за твоите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет. Като от прос*итутка.
Ако нещо не е както трябва, виновният си ти. Като прос*итутка.
Налага се да правиш безплатни услуги на началника, приятели, познати. Като прос*итутка.
И се питаш "Абе аз служител ли съм или...?"
- Не мога да слушам прекалено много от музиката на Wagner. Направо ми идва да окупирам Полша. - Някакъв тип ми удари бронята на колата, казах му, не се притеснявай, мисли си за щедрост и умножение - Жена ми няма време за готвене и купува замразени храни. Направо си ги смучеме. - Жена ми е такова дете! Аз съм си в къщи и си вземам вана, тя идва и ми потопява корабчетата. - Как може да ме обвиняват че съм бил незрял човек! Да, интелектуално, емоционално и с*ксуално… съгласен съм. Ама, в какви други насоки? - Благодарен съм за смеха, освен когато млякото ми излиза през носа. - Не ме приеха в отбора по шах заради ръста ми. - Отказвам да ям сурови миди. Искам си храната мъртва. Не болна, не наранена…мъртва. - Толкова съм възбуден - мисля че днес ще си измия всичките зъби. - Поразен съм от факта че хората искат да експлорират вселената когато не могат да се оправят в собствената си махала. - Рефлексите са ми ужасно лоши. Веднъж ме прегази кола бутана от двама души. - Образованието ми беше лудо слабо. Преминах през няколко училища за психично болни учители. - Когато бях отвлечен, родителите ми веднага се задействуваха…дадоха стаята ми под наем. - Повече от всякога, човечеството е изправено на кръстопът. Едната пътека води до отчаяние и безпомощност. Другата, до пълно измиране и изчезване. Дано да имаме мъдростта да направим коректният избор. Мъж отива при психиятър и казва: Докторе, брат ми е луд, мисли се за кокошка. Докторът пита: Защо не го вкараш в лудницата? Мъжът: Абе, обичам много пържени яйца.