През далечната 1973 година България гостува... | Вицове

През далечната 1973 година България гостува на Бразилия за приятелски мач. Преди него треньорът прави разбор. Разделя с тебешир една дъска на две и казва:
- Момчета, това е нашата половина, а това е половината на Бразилия. В нея вие работа нямате.
(Това е истински случай, а треньорът е бащата на Стефан Орманджиев)

гласувай

Още вицове

Една блондинка видяла, че изнасят дивана от офиса на шефа и попитала:
- Извинете, шефе, да се чувствам ли уволнена?

1 глас

Някакъв мъж си пътувал с колата високо в планината. По едно време колата му се развалила. Човекът излязъл навън. Пробвал да я оправи, но не успял. Огледал се дали не идва някой, който може да го закара до града. Чакал, чакал, по едно време минала някаква мадама с Пежо. Човекът помахал и тя спряла… - Ще ме откараш ли до града? - Ти дървосекач ли си - попитала мадамата… - Не съм… - Съжалявам много, но не става… И мадамата си заминала. Човекът пак чакал, чакал. По едно време минава някаква друга мадама с Фиат. Човекът пак махнал и тя спряла. - Ще ме откараш ли до града? - Ти дървосекач ли си - попитала и тази мадама… - Не съм… - Съжалявам много, но не вървиш… И тя си заминала. Мъжът много се зачудил и си казал: Следващия път ако не излъжа те па на. Минала трета кола. Този път Мерцедес. И вътре пак някаква мадама… - Много се извинявам, ще ме откарате ли до града? - Ти дървосекач ли си - попитала и тази мадама… - Да, разбира се… - Окей, качвай се… Тръгнали двамата да пътуват и по едно време мадамата попитала: - Искаш ли да пусна парното, малко да се сгрееш? - Да. Много ти благодаря… Мадамата пуснала парното. Мъжът се стоплил. Станало му готино. След малко мадамата пак го пита: - В жабката има бутилка бренди. Ако искаш почерпи се. Аз много харесвам дървосекачите, защото са истински мъже… - Мъжът си пийнал бренди. Станало му още по-хубаво… След няколко километра мадамата спряла колата и го попитала: - Виж какво. Казах ти, че много харесвам дървосекачите, щото са истински мъже. Искаш ли да правим и с*кс… - Немаш проблеми – зарадвал се мъжът… Правили с*кс и след това пак потеглили… По някое време мадамата го попитала: - Ти отдавна ли работиш като дървосекач? - Ами да ти кажа честно, като дървосекач работя от половин час, но тази професия определено много започна да ми харесва…

гласувай

Как една жена не се тагна с "Чистя в къщи"... "Гледам детето си"... "Готвя на мъжа си"... Ами все - В Cotton съм.. В Bedroom съм.. В Hotel Marinela съм... В Мола...

гласувай

Мъж пред гинекологичен кабинет и пита:
- Кой е последният?
Жените го гледат и една от тях му казва:
- Тук е само за жени г-не!
- Добре де, гинекологът слага ли спирали?
- Да, слага!
- Е, щом слага, значи може и да ги сваля...

гласувай

Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие. - Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!! - "Кви чушки, ма?" Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя: - "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи! Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола. - Ето, тия сигурно от нас идат"... Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам... - Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма! После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...

1 глас

виж още вицове