По повод предстоящото увеличение на пенсиите...

По повод предстоящото увеличение на пенсиите, резервациите за Дубай и Малдивите са на изчерпване.
Отче наш, който си в Офиса.

Да бъде лек наший ден.

Да замине в отпуск началството наше.

Да се изпълни нашата воля.

Както на работа, така и в къщи.

Насъщната скатавка дай ни и днес.

И отпуска за тази седмица.

И ваканция за този месец.

И прости нам закъсненията наши,

както и ние прощаваме на началството ни.

И не ни въвъждай в понижение,

но ни избави от допълнителната работа.

И во твойто царство е повишението на заплатата и съкращението на работния ден.

И дай ни ICQ-ата, като без тях не е тази работа царство небесно.

И погреби сисадмина под планина от дискети и компактдискове,

да гори той в пламък син.

Не ни оставяй, Господи, в трудните часове на утринния махмурлук,

дай ни сили да преодолеем тежестта на главоболието.

И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото е най-добрия цвят в света твой,

както и цвета на американските левове.

И свали на главата ни градушка от долари, евро и прочие благини.

И вземи тази лепта наша във вид на благодарствена молитва.

Во имя контрола, алта и светия дилийт.

Ресет.
В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а не зная как. Питам тате и той казва - Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
- И какво от това Иванчо?
- Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
- И какво от това Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да и съобщя за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?