Тъщата е на смъртен одър и...

Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си:
- Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш - твоя си работа…
Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян:
- Ох, едва се оправих - хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Иванчо говори с баща си:
- Тате дай 50 лева. Подготвям страшна далавера.
След много пазарлъци бащата се навил.
На следващия ден Иванчо е при учителката си
с петдесете лева. Казва й:
- Госпожо, давам ви тия пари ако ми дадете да ви целуна.
- Ама как бе Иванчо? - възмутила се даскалката - Та аз съм учителка!
- Хайде бе госпожо, тва са си много пари!
Съгласила се учителката.
Ден по-късно Иванчо отива в училище този път със 100 лева. Започнал нов пазарлък с даскалицата:
- Госпожо, давам ви 100-те лева, ако ми дадете да ви пипна по едната ц*ца.
Този път учителката останала още по-възмутена, но приела, пък и това си били "много пари" На другия ден Иванчо идва с още 500 лева изстискани от татенцето.
Отива при учителката си с ново предложение:
- Госпожо, давам ви тези 500 лева, ако ми дадете да спа с вас.
- Иванчо, та това на нищо не прилича...
Както и очаквал Иванчо отново се навила, обаче понеже Иванчо бил притеснителен, взели единодушното решение да и завържат очите с черна лентичка. И така влезнали те в учителската стая, легнал Иванчо върху даскалицата, завързал й очите и започнали...
Да обаче минало час минало два, а Иванчо не свършвал.
- Хайде бе Иванчо, що си толкова бавен? - попитала очудена учителката.
- Аз не съм Иванчо, госпожо - отговорил момчешки глас - аз съм Петърчо.
Иванчо стои на вратата и събира кувертите...