Докторе, до обяд съм гладен...

- Докторе, до обяд съм гладен, след обяд ми се спи и имам чувството, че малко ми плащат - това вирус ли е?
- Да, офисен вирус.
Петнадесетгодишен отива в аптека и иска презерватив. Аптекарят хвърля към младока възмутен поглед.
- Ще вечерям в дома на приятелката ми - оправдава се момчето - и никога не се знае, току виж, стане заварката.
Аптекарят връчва презерватива на подрастващия, той плаща и тръгва. След пет минути отново е там и иска още един презерватив.
- Сетих се, че братовчедката на приятелката ми ще бъде там... а е много красива! Може да се заинтересува от мене... мисля, че е по-добре да съм запасен!
Младият човек туря в джоба втория презерватив и тръгва. Връща се начаса.
- Знаете ли, господине! Обмислих и реших, че ще е по-хубаво да взема още един. Чух, че майка й харесвала млади момчета и кой знае дали няма да се заинтересува от мене.
На вечерята у приятелката край масата е събрано цялото семейство, момчето зъб не обелва. По някое време девойката подшушва на госта:
- Ама, мили! Ти дума не продума! Не знаех, че си толкова срамежлив!
- Аз пък не знаех, че баща ти е аптекар!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!