Надеждата, както е известно, умира последна...

Надеждата, както е известно, умира последна, а първа умира вечната любов.
Жена навлязла с колата си в малко градче и в този момент един койот излязъл пред колата. Тя скочила върху спирачките, заковала на място и тъкмо си поела дъх и възстановила равновесието си, когато пред колата прибягал каубой, хванал койота за задните крака и започнал лудо да го чука.
- Господи! - възкликнала жената и се втурнала да търси шерифа. Видяла колата му паркирана пред местната кръчма.
- Ясно каква е работата - измърморила тя и връхлетяла буреносно вътре.
Веднага забелязала един много стар човек, който спокойно си биел чекия в ъгъла.
На бара стоял шерифа и кротко си пиел питието.
- Що за перв*рзен град е това? - започнала обвинително тя. - Още при навлизането си в града видях как един каубой измъчва бедното животно. А тук възрастният мъж масту*бира съвсем спокойно на публично място.
- Е, госпожо - отвърнал спокойно шерифът. - Нали не очаквате човек на неговата възраст да тръгне да гони койоти?
Дневник. Ден първи. Приготвих си багажа и съм готова за плаването, взех си козметиката и най-хубавите дрешки. В трепетно очакване съм. Ден втори. Целия ден в морето, разкошна отпуска. Видяхме делфините и китовете - красота! Срещнах капитана, изглежда много внушителен мъж. Ден трети. Бях в басейна и поиграх голф на голямата палуба. Капитанът ме покани на вечеря на неговата маса. Много привлекателен мъж и истински джентълмен. Трогната съм. Ден четвърти. Бях в казиното, беше хубаво. Спечелих сто долара. Капитанът ме покани на великолепна вечеря в каютата му. Интересна вечеря, с шампанско и прочие. Помоли ме да прекарам нощта при него. Казах му, че няма шансове, аз съм вярна на мъжа си. Ден пети. Върнах се от басейн и малко съм поизгоряла от слънцето. Реших да отида в бара, да изкарам там деня. Капитанът ми поръча питие. Невероятен джентълмен е. Отново ме покани в каютата и каза, че ако не се съглася, той ще потопи кораба. Изплаших се. Ден шести. Днес спасих 1200 човека. Два пъти.