Стига вече с този Перник! Там...

Стига вече с този Перник! Там живеят нормални хора като нас! Ето, сега съм в Перник и си пиша на лаптопа необезпокояван в едно кафе. Паркирал съм си колата без пернишка регистрация отвън, а на якето ми пише "САМО ЛЕВСКИ". Ако перничани бяха такива, каквито ги изкарват, сега някой щеше да дойде и да ми блъска главата в клавиатлзйрфхксетруксдхел.
Имало някога едно село. Но имало и една ламя, която искала всяка седмица да й носят по един момък и една девойка иначе - нямало да има село (по обясними причини). Хората изпълнявали, но по едно време се появили смелчаци, които искали да видят сметката на влечугото. Отишъл един - не се върнал. Отишъл друг, трети, четвърти - същата история. По едно време тръгнали трима братя (като от приказката за "Златната Ябълка") - и те не се върнали. Брех, мама му стара...
По едно време в селската кръчма се появили четирима братя. Питали кръчмаря: "Разбрахме че тук имало някаква ламя та решихме да помогнем...". Всички посетители, барабар с кръчмаря почнали да ги разубеждават, но те си знаели своето. Пили каквото пили, а на другата сутрин питали един овчар къде е ламята. Той също тръгнал да ги разубеждава, но единия от братята му казал "Виж ся - ти кажи само къде, пък ние ще му мислим". Овчаря ги придружил почти до пещерата на ламята (на един километър от нея - страх), а братята продължили...
Минава ден, втори, трети - братята ги няма. Всички ги чакат да се върнат в кръчмата, но... Накрая кръчмаря казал: "Добре де, мъртви са, но нали ламята повръща костите, дайте поне да ги погребем като бели хора..." Речено-сторено.
Отиват те към пещерата на ламята и виждат страшна гледка - ламята е наполовина подадена от пещерата, единия брат й държи десния заден крак, другия държи левия, третия й е вдигнал опашката и я опъва отзад, а четвъртия я милва по главата и й говори: "Яяяя, какво голямо гущерче, пък го е страх от едно еб*не..."
Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита:
- Де беше бе, тате?
- Аааа на благо бех сине.
- Кво благо бе, тате!?
- Аааа благо сине, благо...
На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също...
Накрая детето не издържало и попитало:
- Къде го това благо бе, тате?
- Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери...
На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита:
- Какво искаш, момче?
- Амииии .. благо.
Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед.
След пет минути лапето пак звъни:
- Искам още благо!
Носят му още една филия с мед.
След пет минути отново звъни:
- Искам още благо.
Носят му трета филия, ама онова се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията.
Прибира се вкъщи и бащата пита:
- Къде скиташ бе?
- Аааа на благо бех.
- И кво стана?
- Ми двете ги оправих ама третата само я излизах...