Чърчил трябвало да говори по радиото...

Чърчил трябвало да говори по радиото, но закъснявал и повикал първото такси, което му се изпречило на погледа. Вече било тъмно, а шофьорът не го познал и отказал да го вземе. - Но как така? Нали сте на работа! — възмутил се старият държавник. - След малко по радиото ще говори Чърчил. — рекъл шофьора. — Искам да отида някъде и да го чуя. Чърчил се разтопил от удоволствие. Извадил една лира и я подал на шофьора. А той, като видял парите се ококорил: - Много му здраве на Чърчил! Сядайте, ще ви закарам.
На някаква жена съпругът и отишъл в командировка.
Станало и скучно и се обадила на любовника си, той бил военен. За съжаление той имал дежурство.
Тогава позвънила на другия, но и той бил нещо възпрепятстван и така на другия и на другия и на последния, който бил полицай, но никой не можел да дойде. Жената се примирила и решила да си ляга.
В това време се позвънило и военния се появил, успял да намери кой да го смени за малко.
Тъкмо да започнат и се позвънило отново. Двамата се уплашили, че е съпруга и и военния се скрил на балкона.
Но това бил другия любовник. Но същата съдба последвала и с него и с третия и с полицая, защото накрая наистина си дошъл съпругът и.
Мъжете на балкона умували как да се спасят. Военния казал:
- Аз измислих, спасявам се! - и почукал на вратата.
Отворил му съпругът, военния извикал:
- Да е минавал от тук случайно един избягал войник?
Шокиран съпругът отговорил:
- Не, не никой не е минавал
Военния козирувайки се извинил и бързо излязъл.
В този момент полицая казал.
- Аз имам идея, ще ви спася!
Другите казали:
- Точно ти, един тъп полицай!
Полицая почукал на вратата и преди съпругът още да се е окопитил от появата на военния, полицая попитал:
- Да е минавал един преоблечен като военен?
- Да, да току що мина един:
Полицая се обърнал към балкона и извикал:
- Оперативната група след мен!