В СССР имаше следната класификация за...

В СССР имаше следната класификация за автомобили: - За селски транспорт - ЗАЗ. - За междуселски транспорт - Москвич. - За градски транспорт - ВАЗ. - За междуградски транспорт - Волга. - А за международен транспорт? - попитал един. - За международен транспорт имаме танкове!
Срещат се двама приятели:
- Как си, какво правиш?
- Абе, имам хлебарки в кьщи, не знам как да се оттърва от тях.
- Като ги видиш,кажи им: "Нямам хляб" и те ще си отидат.
- Добре - казал другия.
След време пак се срещнали.
- Как си? Какво стана с хлебарките?
- Направих както ми каза, ама те ми донесоха 2 хляба и си останаха. Сега какво да правя?
- Вземи от някъде други хлебарки, събери ги с твоите и като се сбият, сами ще се унищожат!
Така и направил. След време пак се срещнали.
- Как си, как са хлебарките? Изби ли ги?
- Абе, мани. Направих както ми каза, ама моите победиха,че като взеха и военнопленници и станаха още повече. Сега не знам какво да ги правя.
- Избери 2-3 от най-едрите и ги смачкай! Другите ще се изплашат и ще избягат.
След време пак се срещнали.
- Е,приятел,оттърва ли се от хлебарките вечe?
- Нищо подобно.Хванах 3-те най-едрите и ги смачках. И като се събраха на погребение,станаха 3 пъти повече.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...