Мъжете изобщо не познават истинското душевно...

Мъжете изобщо не познават истинското душевно страдание! Например, не знаят какво е да не ти звънят, когато си решила напук да не отговаряш…
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
Група извънземни joint-ари си летели из космоса и точно в Слънчевата система им се свършила тревата. Решили да кацнат на Земята да си купят малко марихуана и се приземили в близост до една бензиностанция. Каца летящата чиния и отвътре извънземните разглеждат бензоколонките:
- Ще слезем и ще попитаме онзи земен жител откъде да си купиме евтина трева - предложил единия пришълец и посочил едната колонка.
- Не, не - възразил му другият - този изглежда много опасен, ще вземе да ни пребие като едното нищо.
- Спокойно - намесил се и третият извънземен - ако
тръгне да ни прави нещо, аз ще го гръмна с лазера. Така се престрашили извънземните и се приближили до бензоколонката въоръжени до зъби.
- Земни жители, ние идваме с мир, отведете ни при вашия дилър !
Бензоколонката, по обясними причини, нищо не казала и пришълците започнали да се ядосват.
- Земни жители, ако не ни заведете при вашия дилър, ние ще ви застреляме с лазера !
Колонките пак мълчат. Тогава третият извънземен се ядосал и стрелял с лазера в бензоколонката, взривила се цялата бензиностанция и взривната вълна метнала пришълците на 10-20 метра. След малко alieni-те се посъвзели и едниния казал на
другия :
- Ей, човече, прав беше, че са опасни тия земни жители и ще ни пребият здраво. Как се сети?
Другият извънземен отговорил:
- Абе аз си имам една теория - всеки, който може да си омотае оная работа 2 пъти около себе си и после да си я завре в ухото е много опасен тип и трябва са се внимава с него !