В ресторант шефът пита главния готвач...

В ресторант шефът пита главния готвач:
- А къде са вчерашните ви котлети? Клиентите много се оплакваха от тях.
- Вече съм направил от тях днешни.
IT класификатор за Жени

Ако на Мъжете им беше хрумнало да класифицират Жените по класове в Информационните Технологии...
Класификацията щеше да изглежда така..

Internet Жена
Трябва да платиш, за да получиш достъп до нея.

Server Жена
Винаги е заета, когато ти трябва.

Windows Жена
Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея.

Powerpoint Жена
Идеална е за представяне пред хората на празненства.


Excel Жена
Казват, че можела много неща, но ти я използваш само за основните четири действия.


Word Жена
Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.

DOS Жена
Всички вече са я имали, но сега никой не я иска.

Back-up Жена
Мислиш, че има всичко, но като опре до същественото, ти прави впечатление, че нещо й липсва.

Scan Disk Жена
Знаем,че върши добро и само иска да помогне, но по същество никой не знае, какво умее реално, и ако сме честни, ЛАЗИ НИ ПО НЕРВИТЕ!

Screen Saver Жена
Всъщност за нищо не върши работа, но ти харесва да я гледаш.

Hard Disk Жена
Спомня си всичко, по всяко време на деня и нощта.

Email Жена
От десетте неща, които ти разказва, 9 са абсолютни глупости.

Virus Жена
Когато най-малко го очакваш, тя се инсталира в жилището ти и го завладява.
Ако се опиташ да я деинсталираш, ще ти липсват много неща.
Ако не го направиш, ще загубиш всичко.
Един футболен съдия бил с дружинката на лов и като свършили ги поканил у тях да пийнат. Другите знаели, че е женен от няколко месеца и живее при родителите на жена си и любезно отказали, но той настоял и нямало как... Влезли те като очаквали я жена му, я бабата да се развикат или поне размърморят, но останали изненадани. Жена му с усмивка ги поканила и взела якетата им, бабата почнала да реже салата, дядото хукнал към мазата да носи ракия. Като останали сами един не се сдържал и попитал: - А бе, Пешо, как ги правиш тези работи? - Ами много просто, когато дойдох тук за първи път преди 7 месеца на двора имаше куче, което ме залая и аз му показах жълт картон. Като дойдох за втори път, то пак ме залая и аз пак му показах жълт картон. Когато дойдох за трети път, кучето отново ме ме залая, а аз му показах червен картон и го гръмнах с пушката... - И какво общо има това? - попитал приятелят. - Ами всичките тука са с по 2 жълти картона...
Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерям - викам.
- Ти хубаво вечеряш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи… - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
- Ц-ц-ц!… - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!…
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбягвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
- Искаш да кажеш…
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно…
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години…
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним…
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе - лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...