Мъж заминава в командировка. Жена му...

Мъж заминава в командировка. Жена му веднага звъни на любовника си:
- Мили, идвай, моичкият замина в командировка.
Ама нашия забравил нещо, връща се в къщи и ги хваща на калъп.
- Мой, човек! - казал му той.
- Ние сме културни хора, скандали няма да правим... Я се хвани за парното.
Минал му отзад, оправил го хубаво и го изпратил "по живо, по здраво".
Минало време, пак заминал в командировка. Жена му звъни на любовника:
- Мили идвай, моичкият замина, изпратих го на гарата, качих го на влака, влака тръгна.
Нашият пак забравил нещо, слиза на първата спирка, връща се и... процедурата се повтаря - парното, отзад и..."по живо, по здраво"...
Минава още известно време и нашия пак в командировка.
Жена му звъни:
- Мили идвай, моя замина, изпратих го на аерогарата, качих го на самолета, самолета излетя...
На телефона отсреща:
- Хм... ами то... като го няма мъжът ти, аз за какво да идвам?
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…