Имам спомен от преди години. Веднъж...

Имам спомен от преди години. Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната. Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка, хляб има, но опашката не помръдва. Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно, но някой извика:
- Другари, да дадем ред на народните учители. Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха. Ние останахме трогнати от вниманието. Взехме си хляба, благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва:
- Абе, много наивни сте били това даскалите. Вчера на фурната са ви дали ред, защото чакали да свърши студеният хляб. Голяма услуга сте им направили!
Да, ама не беше така. Продавачката, майка на наш ученик, грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...