Вчера катастрофира хвърчилото на Монголските ВВС...

Вчера катастрофира хвърчилото на Монголските ВВС. В Монголия вече няма ВВС. След инцидента се застреля министъра на отбраната. Сега в Монголия вече няма и патрони.
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Вървят си из гората Баба Меца и Зайо Байо и се чудят с кого да се изгаврят. Изведнъж гледат на една слънчева полянка се е излегнал Вълкът Мечката веднага казала на Заека:
- Заек отивай и го питай тоя дали има шапка.
Заека имал лоши спомени от Вълкът и казал:
- Абе Бабо Мецо дай ще намериме друг да се гавриме нека си лежи.
- Абе Заек я марш да го питаш.
Отишъл Заекът при Вълкът сритал го леко и го попитал:
- Абе Вълчо имаш ли шапка?
Вълкът толкова се бил напекъл, че го мързяло да диша -отворил леко едно око видял Заекът и му казал:
- Аре Заек леко леко и да те няма.
Заекът обаче си знаел, че Мечката го гледа отнякъде и пак попитал:
- Бе Вълчоо ти не ме разбра питам те имаш ли шапка?
- Заек мързи ме да те ритам, затова чупка!
- Аре бе космат казвай имаш ли шапка?
Бесен Вълкът скочил да гони Заекът. Обаче в тоя момент се показала Мечката с един капак от шахта и казала:
- Кумчо Вълчо дръж тая шапка - ПРАС и Вълкът шест месеца лежи в реанимацията на горската болница. След шест месеца си излиза нашият с патерици, 300 шева и няколко подобрения към тялото, но готов отново да живее пълноценно. Стигнал Вълкът до същата полянка полегнал под слънчевите лъчи и се унесъл в сладка дрямка. В тоя момент оттам минали Заекът и Баба Меца, които се чудели с кого да се изгаврят. Видели те Вълкът да си лежи и Мечката казала:
- Заек отивай и го питай тоя дали има чорапи.
- Абе стига бе Мецо сега излезе от болницата нека си почива.
- Абе Заек я марш да го питаш.
Ще не ще отишъл Заекът при Вълкът сритал го леко и го попитал:
- Абе Вълчо имаш ли чорапи?
Вълкът погледнал заекът със здравото си око и му казал:
- Чупка Заек!
Заекът макар и да му било жал не му се разправяло с Мечката и затова попитал пак:
- Бе питамте имаш ли чорапи?
- Заек марш от тука щото си ми тъмен и ще те светна след малко!
- Казвай бе рошав имаш ли чорапи?
Бесен Вълкът скочил да гони Заекът. Обаче в тоя момент се показала Мечката с един капак от шахта и казала:
- Кумчо Вълчо дръж тая шапка - ПРАС...