"Построили сте се под формата на...

"Построили сте се под формата на буквата... на буквата... А бе няма такава буква, бе!" - Военен
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."
В едно далечно село, живеела сама бременна жена, на която съпругът починал преди да се роди детето.
Един ден жената намерила ранена невестулка в планината и решила да я вземе със себе си, и да се грижи за нея до оздравяването. Тя я хранела, а невестулката станала неразделна част от нея, дори и за миг, въпреки че не е домашно животно и въпреки че не е съвсем опитомена.
Няколко месеца по-късно, жената ражда момченце. Въпреки всички предизвикателства, тя продължава сама да се грижи за бебето. Минават дни без жената да напусне дома и детето дори и за минутка.
Но един ден се наложило да напусне къщата за малко. Бебето останало само с невестулката в къщата. След малко майката се върнала вкъщи и видяла невестулката с кървава уста. Обезумялата майка нападнала невестулката и убило животното на място. Точно в този момент се чул детски плач вътре от стаята. Майката тичешком отишла в стаята. И какво да види там? Застанала до люлката, а в люлката до бебето видяла убита разкъсана змия...

Айнщайн казал:
"Да унищожиш предразсъдаците на хората е по-трудно,
отколкото да разделиш атома на частици."