Снощи бях много пиян. Не помня...

Снощи бях много пиян. Не помня нито как съм се прибрал, нито ккак съм
си легнал. Сутринта, жената ме събужда с голяма усмивка и казва:
- Гоше, айде бе мойто момче, че ще изстине закуската.
Хм. Тука става нещо. Друг път, за две ракии ще ми издере очите, а сега..!? Отивам в кухнята, а там масата сервирана като за банкет. Сядам аз и почвам да се храня, а отвътре съм на тръни. Какво ли е намислила?
Седна тя до мен и галейки косата ми, ме попита:
- Сокче искаш ли, или да ти отворя биричка?
Онемях. Това не е жена ми, или поне не е тази която познавах до сега. Успях някак си да и отговоря едно „бира“ и я заоглеждах странно.
Носейки бирата тя каза:
- Сега вече съм сигурна, че обичаш само мен.
- Що ма? - попитах аз.
- Кво толкоз съм направил?
- Ами снощи с голям зор успя да стигнеш до леглото и се бухна в него с все дрехите. Станах и започнах да ти се карам и да те събличам, но като стигнах до ципа на панталона, ти се задърпа и ми се разкрещя „Марш ма,
к*рво! Аз съм женен!“