Пешо свари макарони, изми си зъбите...

Пешо свари макарони, изми си зъбите, после главата и краката. Накрая реши да полее цветята, защото тази вода вече не ставаше за друго.
Утрото на един организъм... или как се насвинихме вчера... МОЗЪКЪТ: Ох, положението е зле! Очи, отворете се!
ОЧИТЕ: Отворихме се. И стана ли ти по-леко?
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Мамичко, къде съм?
МОЗЪКЪТ: Къде, къде!... На мястото си си още. Но не се вълнувай, скоро ще те изрежат. Черен хумор. Ха-ха! Памет, как беше вчера? Колко изпихме?
ПАМЕТТА: От къде да знам? Вие ме отрязахте след третата чаша.
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Момчета, трябва да ида до тоалетната! КРАКАТА: Оправяй се! Кой ще те влачи толкова далече?!... МОЗЪКЪТ: Такааа, крака!... Давам команда: сега ставаме и тръгваме. Осем сутринта е! Трябва да се ходи на работа! СЪВЕСТТА: А да се измием?
СТОМАХЪТ: А един по муцуната!? Къде беше вчера? В мен изсипаха два литра заради теб!
СЪВЕСТТА: А кой наливаше?
КРАКАТА: Ръцете, естествено. Виж ги как треперят...
РЪЦЕТЕ: Всички сте гадове! Ние трябва да работим сега, а вие се еб*вате!
МОЗЪКЪТ: Крака, не разбрахте ли? Ставаме и тръгваме на работа!
ПИКОЧНИЯ МЕХУР: Крака, и през тоалетната минете! Не съм от гума!
ПАМЕТТА: Спомних си! Вчера имаше рожден ден. Там пък езикът какви ги наприказва!...
ЕЗИКЪТ: Стига глупости! Много добре си приказвах.
БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ: Момчета, искаме цигарка!
ЕЗИКЪТ: Да бе! Тук все едно полк е спал по чорапи.
ЧЕРНИЯ ДРОБ: Ех, да имаше айрянче!.
РЪЦЕТЕ: Глупак, какъв айрян? Сто грама ни трябват. Иначе отказваме да работим!
МОЗЪКЪТ: Писна ми от всички! Крака, подкарвайте организма към бара. Там трябва да има половин бутилка ракия. Очи, погледнете дали съм прав!?...
Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.