Блондинка се обажда по мобилния телефон...

Блондинка се обажда по мобилния телефон на приятелка:
- Ох, Миме, ужасна поледица е! Седем пъти падам, шест пъти ме вдигат разни мъже.
- А защо само шест пъти?
- Още не са успели. Чакам.
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
В школа за тайни агенти, до последния изпит успяли да се класират само американеца, французина и Бай Ганьо. Последния изпит се състоял във това да докажат вярността си към тайните служби. Дали първо на американеца един пистолет и му показали една стая и му казали:
- В тази стая се намира жена ти за да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Тои влязал в стаята постоял, постоял около 10-15 минути излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия. Аз 20 години живея с тази жена, не мога!!!
Скъсали го и го пратили по живо по зрдаво да се прибира в тях.
Втори повикали французина и му казали:
- В тази стая се намира жена ти за да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Влязал французина в стаята и той постоял около 10-15 минути излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия аз. Аз от 20 години живея с тази жена, Обичам я!
И него го скъсали.
Най-накрая извикали Бай Ганьо дали му пистолета и на него му показали една стая и му казали:
- В тази стая се намира жена ти. За да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Бай Ганьо влязъл в стаята още вратата не се била затворила и се чуло: "Дан, дан, дан, дан, дан, пат-кют, пат-кют, пат-кют". Бай Ганьо илиза от стаята супер ядосан и са развикал:
- Ей, гадняри! Дали сте ми халостни патрони и трябваше да я трепа с табуретката!