Колко ви трябват? - пита...

- Колко ви трябват? - пита банкерът.
– 100 000 лева! - казва клиентът.
– Касиер, дайте му 100 000 лева. - разпорежда се банкерът.
– Къде да се разпиша? Паспорт да дам?
- Няма нужда, спокойно, ние ви познаваме!
– Не разбрах?! Няма нужда от подпис, от паспорт?
– Да, няма нужда.
– Как така няма нужда?! Ами ако не ги дам? Не ги върна?
– Как така няма да ги дадете?! Как няма да ги върнете?! Ами, ще ви е срам тогава…
- Какво… Срам ще ме е?! Пред кого?
– Пред Господа-Бога.
– Кога ще ме е срам пред него?
– Ами когато се явите пред него. Тогава ще ви е срам.
– Пфф…”да се явя”. А кога ще се явя, може да се явя горе след 50 години?
– На 10-то число не връщате парите, на 11-то се явявате!
Влиза един селски в кръчмата, поръчва си едно, пийва го на екс и си говори:
- Е, има ситуации, които не могат да се обяснят с думи!
Повтаря с второ и пак говори същите приказки. Трето си заръчва и пак повтаря. Кръчмарят го пита:
- Бе Пешо, кво е станало, кви ситуации, кви обяснения?
- Щи кажа брато. Одеве в обора почнах да доя кравата. Турих кофата от долу, тя надула вимето и е на зор. Таман се понапълни малко, взе, че я ритна с левия крак и я разля. Вързах й левия крак за стойката с едно въже. Пак доя, пак се понапълни малко кофата, тоя път я ритна с десния. Айде и десния вързах за стойката, добре разкрачена да не мърда. По едно време понапълни се кофата и тя, бац с опашката пак я бутна. Ех, мама ти дее*а и хайван, свалих колана на панталона, стегнах й края на опашката с него и го закачих за тавана. Викам си, ха сега да видим разкрачена, с вдигната опашка как ще бутнеш кофата. Таман ще почвам да доя, панталонът ми се изсули до глезените, щото е без колан и в този момент в обора влиза жената! С кви думи да й обясня ситуацията, като въобще не вярва! Дай още едно!