Поетът пише, критикът чете: - Той почука...

Поетът пише, критикът чете:
- Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта.
Критикът:
- Да, има любов, има разбирателство, но къде е работата?
Поетът пише:
- Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А отвън работници копаеха канал.
Критикът:
- Да, има любов, има разбирателство, има работа, но къде е партията?
Поетът пише:
- Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. Отвън работници с червени потници копаеха канал.
Критикът:
- Да, има любов, има разбирателство, има работа, има я и партията, но къде е вярата в утрешния ден?
Поетът пише:
- Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Един се изправи, захвърли кирката и рече "Е*ал съм му майката... и утре е ден!"