Прасчо влиза при Мечо Пух и...

Прасчо влиза при Мечо Пух и го пита:
- Мечо, какво ядеш?
- Не виждаш ли, мед!
- А защо мирише толкова странно?
- Сигурно защото го ям за четвърти път...
Майка дава напътствия на дъщеря си:
- Дъще, хапни хубаво, не излизай на празен стомах, че ТОЙ ще те покани на ресторант, а ти от глад ще се съгласиш, и ТОЙ ще си помисли: лесна е, ще я нахраня и е моя! Не трябва да става така, трябва да си горда, да се цениш на повече от една вечеря! И високи токчета не слагай, ще ти се изморят краката, а ти сама ще помолиш някъде да поседнете, а ТОЙ ще помисли: нахалничка е, сега ще я заведа да хапне и после към нас. А и още нещо: не се гримирай прекалено много, ще имаш вулгарен вид...а и ако говорите за литература не стигай до Балзак, има доста нееднозначна репутация, ако ще те води на кино - все пак да не е някой филм от рода на "Емануела"...Още нещо - пред него не си оправяй прическата или грима, отиди в тоалетната. Това е всичко май. Весело изкарване.
Момичето изтичва от къщи, слиза по стълбите, долу във входа я чака приятелят й, прегръщат се, целуват се, тя се обръща, понавежда се и казва: Давай, но само гледай да не влезе някой!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...