Какво е любовта? Студента: Любов - това е...

Какво е любовта?
Студента:
Любов - това е болест, която се лекува с лежане в леглото.
Доктора:
Каква болест, ако никой не иска да се лекува?
Любовта е изкуство!
Актриса:
Какво изкуство, ако няма зрители. По-скоро е наука.
Професора:
Каква наука, ако и последния студент може, а аз не мога! Това са дивотии!
Работника:
Любовта иска големи физически усилия - значи е работа.
Инженера:
Каква работа, ако членът трябва първо да е станал? По-скоро е процес.
Прокурора: Ако един дава на друг, то това е подкуп!
Адвоката: Разрешете, но ако и двете страни са удовлетворени, значи това е сделка!
Евреина: Каква сделка, ако вкарваш повече, отколкото изкарваш, това е ГРАБЕЖ!!!
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:

- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.

- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин-президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.

Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:

- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!