Реклама: Жан Виденов: Помните ли Костов как оряза...

Реклама:
Жан Виденов:
Помните ли Костов как оряза пенсиите, а как аз ги направих хиляди левове (5-10 долара)...
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
Мрачна лондонска вечер, вали, студено е.
Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката.
- Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга.
- Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?!
- ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата!
- Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля...
- Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона!
- Добре, Сър, отивам...
След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона.
-Защо се забави, Джон? - пита господарят му.
- Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина...
- Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???