Можеш да затвориш очите си за...

Можеш да затвориш очите си за неща, които не искаш да виждаш, но не можеш да затвориш сърцето си за неща, които не искаш да чувстваш...
Четири млади монахини са застанали в колона пред портите на Рая и чакат Свети Петър да ги приеме, да ги препита и евентуално да ги пусне да влязат в Рая. По едно време дошъл и Свети Петър. Сложил пред тях един голям казан с вода. Седнал на един стол и казал: - Първата да се приближи. Здравей, сестро. Кажи ми, ти съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Съгрешавала съм. - Как, сестро? - Виждала съм гол мъж. Имам в предвид, онази, срамната му работа съм виждала. - Добре, сестро. Не бой се. Ето в тоя казан със светена вода си измий прегрешилите очи, да ги пречистиш и можеш да влезнеш в Рая. Следващата да се приближи. Приближила се втората монахиня. - А ти сестро, съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Грешна съм. Пипала съм гол мъж... по оная срамната му работа. - Добре, сестро. Измий си прегрешилата ръка в казана със светена вода и можеш да влезнеш в Рая. В това време се обадила четвъртата монахиня - последната на опашката. - Свети Петре, Свети Петре. И аз съм съгрешавала. Ама с уста. Може ли, аз сега да мина и да си преплакна устата в казана, преди тая пред мен да си измие задника вътре.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...