Скъпа, защо никога не ми...

- Скъпа, защо никога не ми даваш да почувствам кога при теб настъпва оргазъм?!
- Защото тогава тебе те няма наоколо...
Скъпи ми синко,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.
Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.
С обич, Мама
ДЕСЕТ ПРИЧИНИ ДА НЕ СЕ СПОРТУВА

Баба ми започна да ходи по пет километра на ден от деня, в който навърши 60. Сега е на 97 години, обаче си нямаме понятие докъде е стигнала.

Единствената причина, поради която отново бих започнал да тичам е - за да чуя пак ускореното си дишане.

Миналата година се записах в клуб за отслабване и платих 400 лева. Не загубих нито един килограм. Май че ще трябва да отида поне веднъж...

Най-добре е упражненията да се правят рано сутрин, когато разсъдъкът спи и не може да се възмути от безсмислеността им.

Най-добре е да не се навеждаме напред. Ако Господ беше пожелал да можем да си пипаме палците на краката, щеше да ги постави някъде по-нависоко.

Обичам дългите разходки. Особено когато ги правят хора, които не мога да търпя.

Вярно е, че краката ми са тънки, но коремът ми ги скрива!

Преимуществото на хората, които всеки ден се занимават със спорт е, че винаги умират здрави.

Не бягам за здраве. Защо? Защото като бягам си разливам бирата от чашата!