- Какво ще стане ако се кръстоса блондинка и заек?
- Демографски взрив!
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Мъж се прибира късно в къщи и жена му започва да крещи. Той се почудил какво да и каже, за да млъкне, пък и да не я обиди и казал: - Млъкни, рибо! На жената започнала да и щрака женската логика: - Рибо, ли ми каза? Щом съм риба, значи съм хищник, щом съм хищник - значи хапя, щом хапя, значи съм куче, щом съм куче, значи скитам... Ти к*рва ли ще ми викаш бе, а?!
От хотела излиза мъж с дълга пура в уста. Уличен проповедник се вглежда в него и пита:
- Извинете, господине, колко струва вашата пура?
- Тридесет франка.
- А по колко пури изпушвате на ден?
- Може би по десет...
- Ето, виждате ли, господине, това са триста франка на ден. Ако за няколко години се откажете от пушенето, с икономисаните пари бихте могли да си купите този хотел.
- А вие самият пушите ли?
- Не, разбира се.
- Тогава защо не си купите този хотел, който, между другото, е мой?