Било китно, слънчево лято, тъкмо черешите...

Било китно, слънчево лято, тъкмо черешите когато били узрели Иванчо и Марийка решили да се качат на едно черешово дърво и да похапнат от чуждите черешки. Както си яли черешките, решили да се полюбят горе на дървото и се започнали. Клонът, обаче, на който се чукали не могъл да издържи на напъна и се счупил, а Иванчо и Марийка тупнали долу, като презрели септемврийски круши.
Долу Марийка започнала да се оплаква на Иванчо, казвайки му следното:
- Иванчо, силонените ми гащички останаха горе на клона!
А Иванчо бесен рекъл:
- Еб*л съм ти силона, еб*л съм ти найлона, Т*ШАЦИТЕ ми останаха горе на клона...
Срещат се двама приятели:
- Как си, какво правиш?
- Абе, имам хлебарки в кьщи, не знам как да се оттърва от тях.
- Като ги видиш,кажи им: "Нямам хляб" и те ще си отидат.
- Добре - казал другия.
След време пак се срещнали.
- Как си? Какво стана с хлебарките?
- Направих както ми каза, ама те ми донесоха 2 хляба и си останаха. Сега какво да правя?
- Вземи от някъде други хлебарки, събери ги с твоите и като се сбият, сами ще се унищожат!
Така и направил. След време пак се срещнали.
- Как си, как са хлебарките? Изби ли ги?
- Абе, мани. Направих както ми каза, ама моите победиха,че като взеха и военнопленници и станаха още повече. Сега не знам какво да ги правя.
- Избери 2-3 от най-едрите и ги смачкай! Другите ще се изплашат и ще избягат.
След време пак се срещнали.
- Е,приятел,оттърва ли се от хлебарките вечe?
- Нищо подобно.Хванах 3-те най-едрите и ги смачках. И като се събраха на погребение,станаха 3 пъти повече.