Еее, къде се изгуби бе...

- Еее, къде се изгуби бе човек?! Идвам тука на реката вече втори месец, тебе те няма... Седя си сам с въдиците - няма една приказка с кого да си кажа! Викам си, к'во стана с авера, къде се попиля, да не е почнал на портмоне да ги лови вече... - А здрасти и на слука приятел! Ми к'во стана - ожених се бе! - Верно? Браво! Ми, а честито! Да сте живи и здрави! Сигурно е хубавица булката? - Ами! Грозна е, като смъртта! - Е... то верно, че на днешно време хората парата гледат... - К'ви пари бе! Нема една стотинка! Пауза. - Еми... Извинявай брато, ама нещо не мо'а да вдена - що ти е тогава? С явно въодушевление и блясък в очите, идва и отговорът: - Бе ти знаеш ли к'ви глисти има!
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си:
- Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол.
Робърт:
- Да, господине, ще се грижа за всичко.
След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си:
- Робърт, как е? Всичко наред ли е?
- Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата.
- Каквои ми ги разправяш, каква дръжка?
- Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви.
- Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това?
- Скочи в басейна и умря.
- Но... Лабрадора... тези кучета са отлични плувци.
- То скочи, а басейнът беше празен.
- Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица!
- Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата.
- ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как?
- Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви.
- ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!!
- Влезе в стаята на жена ви, и я видя в леглото с най-добрия ви приятел и не й издържа сърцето...