Еее, къде се изгуби бе...

- Еее, къде се изгуби бе човек?! Идвам тука на реката вече втори месец, тебе те няма... Седя си сам с въдиците - няма една приказка с кого да си кажа! Викам си, к'во стана с авера, къде се попиля, да не е почнал на портмоне да ги лови вече... - А здрасти и на слука приятел! Ми к'во стана - ожених се бе! - Верно? Браво! Ми, а честито! Да сте живи и здрави! Сигурно е хубавица булката? - Ами! Грозна е, като смъртта! - Е... то верно, че на днешно време хората парата гледат... - К'ви пари бе! Нема една стотинка! Пауза. - Еми... Извинявай брато, ама нещо не мо'а да вдена - що ти е тогава? С явно въодушевление и блясък в очите, идва и отговорът: - Бе ти знаеш ли к'ви глисти има!
Учителката пита децата:
- Деца,кажете ми какво правите, като станете сутрин?
Децата започнали да обясняват как стават сутрин в 7:30, мият се, закусват, обличат се и отиват на училище. Дошло ред на Иванчо:
- Еми какво да ви кажа другарко? Ставам в 7:30, мия се, закусвам, обличам се, бърша пу*ката и отивам на училище.
Учителката се възмутила:
- Иванчо, утре искам да си поговоря с маика ти.
Отива майката на другия ден и учителката я пита:
- Искам да ми кажете ми сега какво прави вашият син сутрин?
- Ами, става сутрин в 7:30... мие се... облича се, бърше пу*ката и отива на училище.
Учителката:
- Искам да си поговоря и с бащата на Иванчо, много съм притеснена!
На другия ден същият въпрос е отправен към бащата на Иванчо и той казва:
- Еми какво прави сина ми? Става в 7:30, мие се, облича се, бърше пу*ката и отива на училище.
Учителката възмутена:
- Кажете ми какви са тези простотии!
- Еми откакто станах партиен секретар, всяка сутрин на вратата ни пише "Пешо е пу*ка" и Иванчо бърше пу*ката и отива на училище.