Нощ, купе на кушет-вагон. Марийка и...

Нощ, купе на кушет-вагон. Марийка и Иванчо гаджета. Изведнъж на Марийка много й се приискало и пошепнала на Иванчо: - "Аз ще се направя на припаднала, а ти ще кажеш, че си лекар и ще помолиш останалите да излязат от купето, за да ми окажеш помощ!" Речено сторено. След "лечението" Иванчо отворил врата на купето и поканил пътниците да се върнат: - Тя вече е добре, направих й инжекция и спи! Едно дребно старче се обажда: - Господин докторе, не е зле да си вдигнете гащите, че може да си загубите инжекцията!
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.