Алберт Айнщайн умира и отива на...

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Някъде из крайните квартали на София, в панелен блок се нанася средно известен чуждестранен барабанист. Още на първата вечер вади барабаните и почва да свири като бесен по нощите. Съседът му от долния етаж не издържал, когато вече минавало полунощ и отишъл да го помоли да спре: - Съседе, моля ти се, виж кое време е, спри да думкаш! - I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert! - отвърнал чужденецът и затворил вратата. На следващия ден, вечерта свиренето започва с пълна сила отново. Качва се пак нашенецът да го помоли да спре: - Съседе, нали днеска концерт уж... - I'm sorry - today repetition, tomorrow - concert! - "Утре ще си отспя тогава", казва си българинът и се прибира вкъщи. На другия ден, тъкмо докато крои най-сладките планове да си навакса 2 дни сън, думкането започва отново. Този път нашенецът истински се ядосал, качил се горе, звъннал на звънеца, извадил си оная работа и започнал яростно да мастурбира. Чужденецът отворил вратата, заварва тази гледка, погледнал въпросително, а българинът, без да спира ръченицата, му крещи: - Today repetition, tomorrow - щ'и е*а майката!