Кафе по ирландски: 1. Сипвате си кафе. 2...

Кафе по ирландски:
1. Сипвате си кафе.
2. Отваряте бутилка уиски.
3. Пиете от уискито, съвсем забравяте за кафето, а след това отивате във бара да псувате еб*ните англичани…
Отива един при докторът и му се жалва: - Докторе, дай акъл, с жената нещо ни куца с*кса от известно време! Докторът: - Възможно е да сте си омръзнали, при толкова години семеен живот се губи тръпката! Пробвай да направиш малко по екзотична атмосферата, жените харесват разнообразието! На пример ароматни свещи, подходяща мелодия, даже може да вземеш един негър да ви маха с палмов лист, да създаде атмосфера! Речено сторено. Свещите мъждукат, негъра помахва с палмовото листо, мъжът люби страстно жена си, но при жената никаква промяна! Мъжът вече изтощен слязъл от жена си, взема палмата от негъра и му вика, дай да се сменим за малко! Негърът леко надарен като младо магаре почва да подрежда жената, съответно жената подивяла от кеф, стене, пъшка, мята се от удоволствие, съпругът и размахвайки палмовото листо, започва да хока любовника: - Виждаш ли бе негър прост, така се вее, а не като теб!
Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.