Някъде в Габрово. - Хайде сине...

Някъде в Габрово. - Хайде сине, духни свещичките и си намисли желание. - Да ми купиш торта...
Един младеж отишъл при Великия майстор и казал:
- Велики, научи ме на кунг фу!
Но Великият майстор отвърнал:
- Да, ще те науча на това изкуство. Но сега не приемам нови ученици. Ела след година.
След година младежът се върнал.
- Велики учителю, научи ме на кунг фу!
Майсторът се начумерил и отвърнал:
- Да, ще те науча на това изкуство, но преди това трябва да се научиш да постигаш вътрешна хармония. В течение на 3 години всяко утро съзерцавай изгрева на слънцето, а всяка вечер – залеза му.
След три години младежът се върнал.
- Велики учителю! Три години всяка сутрин съзерцавах изгрева, а всяка вечер – залеза. Научи ме на кунг фу!
- Добре – казал Великият майстор. – Но преди това трябва да се научиш да постигаш невъзможното. Върни се, когато се научиш да левитираш на пет метра от земята.
След пет години младежът се върнал, вече не толкова млад.
- Велики учителю! Пет години всеки ден се посвещавах на усилени тренировки и сега вече умея да левитирам над земята – казал той и се издигнал на пет метра във въздуха.
- Баси майката! – казал Великият майстор.
Прибира се Ставри от риба и гледа капака на тоалетната – вдигнат! Грабва точилката от кухнята и със замах отваря гардероба! А вътре – едно малко мъжле, кльощаво и с ококорени очички. - Ти кой си бе, мамка ти? - Митето. Бой, бой, бой – сцепил Ставри Митето от бой. Не минал месец и пак след един неуспешен риболов, още с влизането Ставри надушил, че нещо не е наред. Отваря гардероба, а вътре пак – Митето! Този път не го питал за името, направо го почнал! От тогава Ставри прибере ли се от риба, първо гардероба отваря. Минал месец и както си кеси на реката, на Ставри му минава през акъла, че сабале, Кичка много набърже го изпрати. – Мамка му! – изревал Ставри и хукнал към къщи. С трясък отваря гардероба, а вътре – едно огромно мъжище! - Кво искаш ти бе? – изръмжало чудовището пръскайки слюнка. - Митето търся бе... Митенцето...