В едно царство се повила Ламя...

В едно царство се повила Ламя. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият - а именно който убие Ламята. Давал дъшеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукаци и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и "овцата" пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. "Я! Закуската сама дошла..." - казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал "вземането на своето". Иху аху! Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали на саме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало...
- Кой пък сега чука? - троснато запитал Иван.
- Ас са ти каса кой цука...
Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..."
Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!"