Меню за изхвърляне в „Черешката на...

Меню за изхвърляне в „Черешката на тортата:“
- В петък вечер си задавам фундаменталния въпрос – какво бих сготвил на гостите си, ако участвах в „Черешката на тортата“. Понеже това е важна тема, след дълго мислене стигам до следното меню:
Салата – домати от Кауфланд за 2.40 килото – лъскав, твърд, груб зеленчук с консистенция на объл градински камък, гарнирани със сирене „Булка чеиз“ и обилно поръсени с олио от онова, дето рекламираше Веско мАринов…
Разядка – русенско варено с намачкан праз, поръсено с тънки струйки майонеза „Краси“ и намачкан чесън.
Основно – бахур соте, гарниран с качамак, чипс от препържени свински ушички и варени на пара крака от младо козле, поръсени с марината от горчица, уиски „Блек рам“, люти чушки и стрит на ситно аспирин „Байер“.
За десерт бих приготвил нещо ефирно – шоколадов мус с разтопен локум и в допълнение суфле с пълнеж от бонбонки „Карамел Му“, ром „Атлантик“ и хрупкава консистенция от стрити кори на вафли „Боровец“.
За изненада на гостите бих подготвил танц със саби, изпълнен от двама мои познати – Гошо Пастървата и Сандо Светкавицата – потомствени алкохолици от квартал „Гевгелийски“, а след това ще ги довърша с палавата игра – „Изпей песен на Роси Кирилова на фалцет в съпровод на ударно-пробивна бормашина Акита“.
Мисля, че това не е била последната вечеря на Титаник, но за гостите си не съм сигурен дали това не би било последната вечеря в живота им…
Футболист лежи на смъртното си ложе и повикал съпугата си:
- Скъпа, аз умирам, но да съм спокоен, когато умирам, кажи ми изневерила ли ми си някога?
- Да скъпи 3 пъти.
- Кога бяха те? Сигурно още не си ме познавала добре скъпа.
- Ами спомняш ли си, когато треньора не те пускаше на терена?
- Да лоши времена за нас бяха тогава.
- А от извесно време нататък почна да те пуска на всеки мач. Е тогава ми бе първия път.
- О, скъпа, направила си го заради мене, а този идиот - опитал се да изпсува треньора си умиращия футболист - Нищо скъпа направила си го за мене и аз ти прощавам. Всъщност кога ти бе втория път?
- Ами спомияш ли си, че тогава никoй от футболистите не искаше да ти подава.
- Да.
- А от извесно време насам всички се надпреварваха да ти подават, е тогава ми бе втория път.
Лицето на футболистта се сгърчило в предсмътен спазъм от болка и недоумение и попитал:
- А кога ти бе третия път?
- Спомняш ли си тогава, като излезеше на терена публиката те освиркваше и псуваше, а от извесно време насам цялата публика те посрещаше винаги с бурни овации и аподисменти, а винаги когато вземеше топката ти ръкопляскаше, е тогава ми бе третия път.