30-те години. Сурова съветска действителност. В...

30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
Студена януарска вечер. Талантливият инженер Петров излиза от портала на завода, и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп. Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Петров за адреса. Пред разкъртената панелка, пред която се озовават, му заявяват, че не биха искали да пият в колата и го молят да ги приеме в боксониерата си. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори. Минават три месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл. Брюнетката: - Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета!!! Дали да не се обадим на Петров? Блондинката отговаря видимо притеснена: - А как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?