Събуждам се, гледам спъ! Отварям хладилникъ...

Събуждам се, гледам спъ! Отварям хладилникъ, бобъ ври!Гледам под масата гледам над масата, масата я няма! Чувам скръц, скръц тя ръждата яде бравата. Излизам навънка гледам синджира ма лай, кучето го няма! Отивам до гаража ритам бласкам скачам тряскам вратата влизам то отключено ритам блъскам паля мотора, аз пеша. Стигам до една горичка дето няма дървета в нея един млад сляп старец чете изгорял весник на обратно. В него пишело куцият щял да гони влака да му смени гумата.
Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерям - викам.
- Ти хубаво вечеряш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи… - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
- Ц-ц-ц!… - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!…
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбягвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
- Искаш да кажеш…
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно…
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години…
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним…
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе - лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...