Полицията издирва човек с едно...

- Полицията издирва човек с едно око на име Драган.
- А как се казва другото му око?
Студент на изпит по статистика, симпатяга, ама нищо не знае. Професорът и така и онака го върти да му пише една тройка - не става.
-Колега, ще ти задам един въпрос и отговора след три дни да е тук при мен в кабинета. Ще имаш време да го анализираш и да отговориш за положителна оценка. Въпросът е следният - какви ще са статистическите резултати след една година, ако в института се появи една хубава пу*ка със зъби?
До третия ден, час преди изпита, пред кабинета студента не е измислил отговор, притеснен пуши в кенефа. Влиза леля Пена, пред пенсия е и 30 години била чистачка в института.
-Много си угрижено, бе момче!
Казал й той за сложния въпрос, засмяла се тя и му казва:
-Отговорът е 60 на 30 на 10.
- Е какво значи това?
-От 30 години съм тук и съм се чукала с всичко мъжко в института. Ако имах зъби на пу*ката 60% щяха да останат без пръсти, 30% без езици и само 10% без х*йове!
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...