- A? Какво е това шило, бе? Къде си го помъкнал?
- Не, ве! Беше тирбушон, ама покрай празниците се изтърка!
Катаджия спира видимо пиян шофьор и решава да се позабавлява с него. Катаджията: - Ако познаеш на какво са тези фарове които приближават ще те пусна без глоба! Пияният: - Лека кола! - Е, да де, ама Форд ли е, Мерцедес ли е? Добре, ще ти дам още един шанс! Този един фар който приближава, на какво е? - Мотоциклет! - Е да де, ама Хонда ли е, сузуки ли е? Няма как ще се глобяваме! Пияният усетил че се еб*ват с него и казал: - Добре де, виждаш ли онова маце с късата пола наведена над шофьора на онази кола, предлагаща му нещо? - Да виждам я. - Ако познаеш каква е, ще ти дам 500 лв. - Е, много ясно, че е прост*тутка! - Е да де, ама жена ти ли е, дъщеря ти ли е...
По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."