На въпроса "Как живееш?" грозно псуваше...

На въпроса "Как живееш?" грозно псуваше, търкаляше се по пода, биеше си главата в стената, в общи линии не искаше да отговори...
Една женица, готина, богата, със собствено жилище, решила да си хване някой за нощта, да си поразиграе кръвчицата...
Отишла в близката кръчма, забърсала първия, дето пиел ракийка кротко на една маса и пил-недопил, го води у тях си.
Сваля тя палтото си, присвива похотливо очи и му вика:
- А сега какво искаш!
Той обаче, толкова му акъла, й вика:
- Ми една ракийка, ако имаш.
- Има - рекла тя - в хладилника е.
Ходил човека, сипал си, изчакала го тя да си изпие, сваля пуловера, демонстрира природни дадености и му вика пак:
- Кажи сега какво искаш
- Ами още една ракийка, ако даваш, казал човека (дотам му стигало въображението).
Така продължили известно време, жената останала напълно гола и казва:
- А сега кажи какво искаш?
Той я огледал, засукал мустак, па казал:
- На коленннннееее.
Тя с мисъл (олееее, колко е перв*рзен тоя) се пуснала на колене. Пича и се метнал отгоре и изкомандвал:
- Къмммм хладилниккккааааааа.
Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.
На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие.
Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока.
Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.
Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи ц*ци.