Някои покани за приятелство не са...

Някои покани за приятелство не са покани за приятелство, а само наблюдателни камери!
Преди около месец в нашия квартал отвориха нов бардак. Все готини госпожици влизат на работа, та вчера, както бях загорял, реших да го посетя. Озърнах се за зли съседи и "муш" - вътре. Пред мен, гледам, две врати. - "Колко сте възрастен?" - пише над тях. - "Ако сте млад, влезте тук!", "Ако сте стар - тук!" Хм, викам си, млад-млад не съм, ама пък не съм и толкова стар, но знаеш ли какво са намислили? Ако си много млад, ще вземат да ти пуснат две-три нимфоманки и аха ти разказали играта... Затуй влязох при по-старичките, по-улегнала мацка ще ми пуснат, по-спокойно ще е, а и с повече опит ще бъде. Да, но пред мен пак две врати. - "Колко ти е голям?" пише над тях. "Ако ти е голям, тук", "Ако ти е малък - тук". Бе, не мога да се оплача, пък и от мен не са се оплаквали, ама пък и прекалено голям не е... Долу-горе, над средното за страната, но ако вляза при с големите, дали няма да ми дадат някоя разхалтана да шляпам като джапанка вътре... Знаеш ли! Хайде при по-тесничките! Егаси! - пак две врати! "Колко си богат?" - Богат тук, беден - там... Бе, вашта мама! Май искат да ми вземат повече пари за едно и също нещо... Я при по-бедните! Влизам, то се оказа, че излизам! Пак на улицата! На вратата огромна табела: - "Я си върви в къщи, дърти, бедни чикиджийо! Какво точно мислеше да правиш при нас?" А пред мене, от всичките съседи и съседки, само аз липсвах... Та голям смях падна, исках да кажа - срам!