По времето на бай Тошо в...

По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал: - Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван. - Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер! - Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената, децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска.
В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал:
- Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш.
- Ами явно за мен и тук е студено.
Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли.
Слезли долу при Дявола:
- Какво ми водиш?
- Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко.
Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза - пак му е хладно.
Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери.
- Пак ли ти е хладно?
- Не мога да се стопля, пак ми е студено! - рекъл той.
Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада.
Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола:
- Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро.
- А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него.
- Нищо, нищо, отвори за всеки случай.
Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек:
- Врататааа!!!
В пустинята един арабин се мъкнел с камилата си, която вече ходела едвам, едвам. И след като минали поредният дюн, неочаквано на хоризонта се появило хале с надпис: "СЕРВИЗ ЗА КАМИЛИ". Арабинът потрил радостно ръце, и се отправил към него. Вътре го чакал мустакат , нахитрел със сплескана челма човечец. След кратко мълчание той запитал: -Кажи бе аркадаш, какво и е на камилата? -Трудно тръгва, не върви, мързи я. - отвърнал арабинът. -Виждам, че камилата ти е мъжка, дай да я качиме на стенда, да и пресовам топките и ще тръгне. Качил я той, и с две тухли единички и хлопнал топките. Камилата надала вой, и след като изкъртила вратата на халето, продължила да тича с максимална скорост през пустинята. Арабинът радостен казал:
-Какво направи бе човек, така не съм я виждал да върви таз камила.
А майсторът отвърнал:
-Абе ти още ли си тука бре, я се качвай на стенда, дате пресовам и тебе.