Карал си един колелото по селския...

Карал си един колелото по селския път. Жега - страшна, пътят - в трапове и ями - изморил се човека и спрял да си почине на един мост. Гледа - на моста рибар. Седи си и гледа втренчено плувката. - К'во, рибка ли ловим? Онзи мълчи. - Викам, рибка ли ловим? Отново мълчание. - Бе, ти да не си глух?! Питам те рибка ли ловиш? Нищо. Теглил му една на ум тоя и се качил на колелото. Заизкачвал един баир - върти, върти, очите му ще изскочат, а жегата - жестока! Тъкмо се изкачил на високото и гледа, че рибарят му маха. Спуска се той бързо, стига до моста, а там рибарят: - К'во, колело ли караме?!
"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"